Не забравяй родния край: С любов, носталгия и надежда за село Манастирца

Връщам се за един ден, но сякаш никога не съм си тръгвал. Времето е спряло и всичко е почти същото. Даже къщата на баба и дядо, в която вече близо 20 години има други обитатели, не е променена външно. Като затворя очи и усещам същия уют. И още нещо. Нещо вкусно. Мекици, бухти или прясно мляко с бисквити за закуска.

Разхождайки се из опустелите улички и гледайки изоставените дворове, нахлуват спомените за летните ваканции, вярното ми куче Сара, неограничаваните детски игри, реката и онзи неповторим вкус на освежаващата лимонада. И спомените за дядо, чийто гроб ни връща от време на време там, в село Манастирца.

Да, това са от онези спомени, които те стискат за гърлото...

Манастирца се намира на около 20 км югозападно от град Попово, на 200 – 300 m надморска височина в живописна хълмиста местност над река Голяма река. Спомням си времето, в което в селото живееха над 100 души, а през лятото, внуци от цялата страна го изпълвахме с жизнерадостни гласове и смехове. Тогава грижи за Манастирца полагаше кметът Кирил Божков, страхотен човек, който за жалост също ни напусна преди години, но приживе съумя да възстанови храма в селото. Негова е заслугата и за камънитe, на които е изписано: ''Не забравяй родния край''.

За съжаление според последното официално преброяване там живеят 12 човека. Всъщност май са и по-малко...

Въпреки липсата на население, селото е все така чисто, красиво и живописно. И заслугата за това е на кметския наместник Реджеп Мехмедов, който се грижи от 2017 година с цялото си сърце за това прекрасно българско кътче. Един невероятен човек, който не губи надежда, че Манастирца ще живне и хората постепенно ще започнат да се завръщат. За него е изключително важно Манастирца да има приветлив и чист вид. Стреми се зелените площи да бъдат красиви и свежи, за да може всеки, който мине през селото, да изпита удоволствие. Приятно се изненадах от думите на г-н Мехмедов, че има няколко закупени къщи и той очаква с нетърпение новодомците да започнат ремонти през идното лято.

И сега, забележете, по самоинициатива на Реджеп Мехмедов, само преди няколко седмици в двора на читалище "Христо Ботев" в Манастирца са възстановени паметниците на основателите на самото читалище - Йордан Кънчев и Тодор Добрев! А в читалището все още има и книги. Кметският наместник ми сподели, че е изпратил преди време около 300 от тях на бесарабските българи в Молдова. "Пратих им книжките, за да не се чувстват чужди и защото знам, че милеят за България", поясни ми той.

Прекрасно е, че все още има такива хора. Чисти, добри и родолюбиви. Такива хора те зареждат с вяра и надежда. Адмирации и поклон, кмете!

И мoже би наистина ще минат години, положението ще се промени, ще има обрат към селото, към тишината, към природата. И Манастирца ще оцелее, няма да се заличи от картата на България.

Георги Стоянов
С. Манастирца, 2023 година