Бабата на Любомир Кабакчиев е прототипът на Костанда от "Свекърва" на Антон Страшимиров

Прототипът на Костанда – свекървата в пиесата "Свекърва" на Антон Страшимиров – най-поставяната у нас комедия, е бабата на Любомир Кабакчиев по майчина линия, разказа дъщерята на родения в Казанлък бележит актьор – проф. Петя Кабакчиева.

"Прабаба ми Радка е била пълна противоположност на дъщеря си – хрисимата Стефанка, моята баба и майка на баща ми", допълни проф. Кабакчиева. И, вероятно, сложният характер и пиперливията език на Радка Клинкчийката били добре известни на Куленската махала, където живеела с кроткия си съпруг.

Антон Страшимиров е учителствал в Казанлък през 1998 - 1900 г. Преподавал е в Педагогическото училище – прочуто като най-доброто у нас, където „се подготвят народни учители за отделенията в села и градове“, според Стефан Шопов.

Докато учителства в Казанлък, Страшимиров живеел на квартира у Рада Клинчийката и очевидно е опознал лютия ѝ темперамент. Именно тя пламенно се застъпва за него, когато го арестуват, задето ударил шамар на казанлъшкия кмет насред мегдана на Казанлък. Властникът му потърсил на всеослушание сметка за двойката, която Страшимиров извъртял на неграмотния му син. Писателят на останал длъжен на кмета и го зашлевил.

Антон Страшимиров телеграфически бива уволнен веднага и напуска Казанлък. Но за по-малкото от две години той събрал доста впечатления, за да създаде образа на Костанда.

Пиесата е писана през 1906 г. за откриването на Народния театър. Страшимиров кандидатства в конкурса под чуждо име заради по-ранни лични търкания с някои членове на журито и печели първите две места – първото с пиесата "Отвъд" и второто със "Свекърва", но така и не са поставени. Откриването на Народия театър е възложено на Иван Вазов.

На баба Радка Клинкчийката дължим и появата на драмата "Вампир". Тя разказва легендата на Антон Страшимиров за Малама, изгубеният наниз със златните пендари на кметицата, старата непреодолима вражда между ханджийката и родителите на Жельо, любов и смърт. Страшимиров я пише в Казанлък през 1900 г.