Храмов празник на Софийската митрополитска катедрала „СВЕТА НЕДЕЛЯ"

Православен Видеоканал ХРАМ
Камера и видеообработка: Соня Анкова
На 7 юли когато Църквата почита света великомъченица
Неделя, митрополитският храм "Света Неделя", гр. София,
отбелязва слоя храмов празник.
Тази година отбелязваме и 340 години от избирането на
църквата "Св. Неделя" за митрополитски храм и 155 години
от освещаването ѝ.
Тържественото отбелязване на храмовия празник започна
на 6 юли с тържествено бдение - Вечерня и Утреня, Виж тук:    • ТЪРЖЕСТВЕНО БДЕНИЕ за Патронния празник на...   , извършено от
Негово Преосвещенство Поликарп, викарий на Софийския
митрополит извършено от Негово Преосвещенство Поликарп,
викарий на Софийския митрополит.
Светата Божествена Литургия бе възглавена от Негово
Преосвещенство Белоградчишки епископ Поликарп,
викарий на Софийския митрополит. За молитвеното настроение на
на дошлите за празника миряни допринесе изпълнението на
Мъжкия катедрален хор, дирижиран от проф. протопсалт
Мирослав Попсавов.
С гръмко многолетствие завърши духовното тържество в
митрополитската катедрала "Св. Неделя".
Камера и видеообработка: Соня Анкова
-----------------------------
ИСТОРИЯ НА ХРАМА
----
На едноименен площад в центъра на столицата
се издига величественият катедрален храм на Софийската света митрополия - "Света Неделя". Той е посветен на св. великомъченица Кириакия (или Неделя, на славянски). За твърдо и достойно изповядване на Христовата вяра красивата девица била жестоко измъчвана, а след това осъдена на посичане с меч. На 7 юли 289 г. в град Никомидия (Мала Азия) Бог приел чистата й душа, преди мечът на палача да пролее невинната й кръв. По времето на царуването на Асеневци (XII-XIII в.) мощите на светицата били пренесени в тогавашната столица Търново. По-късно св. Евтимий, Патриарх Търновски, написал "Похвала на светата великомъченица Неделя".
През 1578 г. немският пътешественик Стефан Герлах посещава София и дава списък на дванадесетте софийски църкви. Сред тях е и църквата с гръцкото название "Кириаки", наречена още църква "Иисус Христос" или "Господня църква". Гръцката дума "Кириаки" означава "Господня" ("църква"), но също така и "неделя". Предполага се, че първоначално храмът е бил посветен на Господа, но впоследствие е приел името "Неделя", което се е разбирало в смисъл "Св. Неделя".
През XIX и първите десетилетия на XX век храмът се наричал и "Свети Крал", тъй като в него се съхранявали мощите на сръбския крал Стефан Урош II Милутин (1282-1321). Около 1460 г. по време на чумна епидемия Софийският митрополит Силваний ги пренесъл от селището Трепче, северно от Прищина, в днешния Люлински манастир "Св. Кирил и Методий" (наричан и "Св. Крал"). Впоследствие те били пренесени последователно в ротондата "Св. Георги", в храма "Св. Безплътни сили" (или "Св. Архангели"), в митрополитската църква "Св. Марина". Вероятно в началото на XVIII в. храм "Св. Неделя" станал митрополитски и мощите на сръбския крал били пренесени в него.
Древното минало на катедралата е забулено в неизвестност. Вероятно храмът е бил построен през X в. и както други тогавашни софийски храмове е бил с каменни основи, а нагоре с дървена конструкция. През втората половина на XIV в. тези дървени храмове били изградени от камък. Неизвестно защо само "Св. Неделя" останала дървена и в този си вид храмът просъществувал чак до средата на XIX в.
В началото на 50-те години на XIX в. Софийската митрополия и Софийската градска църковна община решили да изградят нов величествен катедрален храм. Събирането на даренията започнало през пролетта на 1853 година. На 25 април 1856 г. ентусиазираните софиянци започнали да събарят старата и прогнила църква "Св. Неделя". На 7 май същата година било извършено водоосвещение и започнали изкопаването на основите на новия храм.
През лятото на 1856 г. започнал същинският строеж на сградата. Тя била трикорабна базилика с дължина 35,5 метра и ширина 19 метра. Ръководител на строежа бил пещерският майстор Петър Казов (преселник от Македония), който ръководел 30-40 майстори-дюлгери. Към есента на 1858 г. новата църква била пред завършване, но пострадала от силно земетресение. Възстановяването на щетите погълнало доста непредвидени средства. До есента на 1860 г. по строежа на храма софиянци изразходвали над половин милион гроша. Станали и някои спречквания между градските първенци заради обвинения в присвояване на църковни пари и работата замряла. Наложило се майстор Петър Казов да прекрати строежа, като поставил на храма временен покрив.
През 1863 г. софийските първенци решават да доизкарат църквата "Св. Неделя" и сключват договор с брациговския майстор-строител Иван Хр. Боянин, обещал да завърши църквата до Димитровден.
Продължение, виж ТУК:   / pfbid02dmx9sge27qt1gn7ped3dex5xsbkfupp23xf...