Към Витоша (1) - Христо Матов

Стихотворението на Христо Матов, написано в затвора „Куршумли хан” и посветено на Винишката афера.
Към Витоша – патриотична песен (част 1), текст: Христо Матов ; с участието на:
Формация „Юлангело” с диригент Йосиф Герджиков
Вокален ансамбъл „Св. Троица” с диригент Елиянка Михайлова
Пламен Бейков – последният ученик на Борис Христов

Христо Матов е български просветен деец, поет и революционер, идеолог на Вътрешната
македоно-одринска революционна организация. Той е един от първите възпитаници на
Солунската българска мъжка гимназия. След завършването си учителства в Сяр, Скопие, София
и Стара Загора. През 1897 г. издава вестник „Санстефанска България“ в Скопие, в който
открито защитава идеята за присъединяване на Македония към Княжество България. Близък приятел на Пейо Яворов.
В 1897 година Матов под псевдонима Дримколов издава брошурата „Сръбските претенции в Западна България“, в която доказва българщината на славянското население в Македония и отхвърля като несъстоятелни твърденията, че то е сръбско. Брошурата започва така:

„ Въ тая статия искамъ да сподѣля съ читателитѣ нѣколко мисли за претенциитѣ, които въ най-ново врѣме поддигнаха Сърбитѣ върху оная наша страна, която етнографски се нарича Западна България, а археологически е позната подъ име Македония.
Фактъ е, констатиранъ вече, че Македонскитѣ Българи сѫ захванали да се събуждатъ по-рано отъ Мизийскитѣ и Тракийскитѣ...
В 1912 година при избухването на Балканската война е доброволец в Македоно-одринското опълчение, като служи в Нестроевата рота на 9 велешка дружина. За проявена храброст е награден със сребърен кръст с корона „За военна заслуга“ и с орден „Свети Александър“ VI степен. През Първата световна война служи в щаба на българската войска и е главен редактор на излизащия в Скопие вестник „Родина“. Изследовател фолклорист, филолог и публицист.

Тезисите на Матов представляват гръбнака на македонската революционна система. Той е главен теоретик на ВМОРО и автор на общия план на Илинденско-Преображенското въстание, изработен по време на заточението му в Бодрум кале.
Христо Силянов нарича Матов:

„ единъ просвѣтенъ бѫдещъ вождъ съ значителна литературна култура, съ любовь къмъ народната поезия и съ оригинално писателско перо. Съ спартански добродетели въ частния си животъ, строгъ къмъ себе си и къмъ другитѣ, необикновено упоритъ въ мненията си, Матовъ се издигна бързо и зае, наредъ съ Гьорче, мѣсто на пръвъ теоритикъ на македонската революция. Отъ нѣколцината великани той работи най-дълго време, проживѣ и общоевропейската война и остави свѣтълъ споменъ, незатъмненъ отъ никакво петно. “
За Иван Михайлов Матов е:

„ най-проницателният идеолог на ВМРО през турския режим. “


Винишката афера, избухнала преди точно 120 години, нанася сериозен удар върху ВМОРО, но стои и като мерило за твърдостта пред трудностите и пословичния героизъм на македонските българи и трасира по-нататъшния ход на революционната борба.