Босилеградското село Долна Лисина – минало и настояще

От 16 декември до 17 февруари 2025 г., чрез портал „Гласпресс” и Българска телеграфна агенция ще може да проследите поредицата от 25 видео репортажа за миналото и настоящето на следните босилеградски села: Голеш, Караманица, Ярешник, Горно и Долно Тлъмино, Бистър, Горна и Долна Лисина, Бресница, Църнощица, Горна и Долна Любата, Дукат, Гложйе, Милевци, Груинци, Паралово, Извор, Бранковци, Рибарци, Ресен, Радичевци, Белут, Райчиловци. Ще има репортаж и за самия Босилеград.
Сдружение „ГЛАС” – Босилеград, благодарение на Програмата за подкрепа на организации на българскате общности на Министерството на външните работи на България реализира проекта си „Традициите и обичаите на родния край”.
Последният за тази календарна година видео, текстов и фото репортаж е за село Долана Лисина.
Село Долна Лисина е разположено на около 10 км северозападно от Босилеград, в полупланински район по склоновете на Гложка и Милевска планина. Простира се от двете страни на Божичка река, на надморска височина между 865 и 1668 метра. Селото граничи с Горна Лисина на северозапад, Гложйе на югозапад, Милевци на североизток и Босилеград на югоизток.
Долна Лисина включва 11 махали: Скок, Габерски дол, Селище, Касерови, Яловарник, Секирчани, Леска, Габерче, Паньевица, Бела Вода и махала Село. Според местни предания, името на селото произлиза от думата „лист“, свързано с гъстите гори в района. Друга версия свързва името с понятието „лишения“, намеквайки за недостига на ресурси в миналото.
Долна Лисина за пръв път е спомената в турските данъчни регистри от 1570 година под имената „Долна Леска“ и „Лесино“, с 21 домакинства. В джелепските регистри от 1576 година е записана с днешното си име. През 1864 година селото е отбелязано като господарско (спахийско) с 41 домакинства. До 1910 година населението нараства до 489 жители, разпределени в 105 домакинства, а през 1953 година достига своя връх – 632 жители и 119 домакинства. С нарастващата емиграция обаче, към 2022 година броят на жителите е спаднал до едва 126 души.
Първото четиригодишно училище в Долна Лисина отваря врати през 1890 година в частна къща. През 1893 година започва строителството на първата училищна сграда, която през 1933 година е заменена с нова постройка. През 1953 година е изградена сегашната училищна сграда. В момента в училището учи само един ученик. До 2003 година от селото са произлезли 36 учители, реализирали се в различни краища на бивша Югославия.
Един от най-ценните исторически обекти в селото е църквата „Св. Петка“, построена през 1608 година. Разположена е на левия бряг на Лисинска река, а в близост до нея се намират останки от манастир, който е бил религиозен и културен център.
Днес Долна Лисина е изправена пред сериозни демографски предизвикателства. Много от местните жители са емигрирали в близките градове Босилеград и Сурдулица, както и в страни като Северна Македония, България, Сърбия, Босна и Херцеговина, Словения, Германия и Швейцария. Въпреки това селото притежава значителен потенциал за развитие на агробизнес, екотуризъм и възстановяване на традиционни занаяти. Естествените ресурси, включително богатите гори и чистата вода, предоставят възможности за устойчиво развитие и създаване на малки предприятия, които могат да привлекат младите хора обратно в региона.
Долна Лисина остава символ на история, природни красоти и устойчивост, като надеждата за бъдещето му е свързана с иновативни подходи към съживяване на селото.

Репортер - Александър Димитров
Оператори - Денис Миланов, Драган Гелев
Монтаж - Денис Миланов, Драган Гелев