"Зад решетките вършех работата на Жоро Илиев! Затворът е друга България, която не искате да виждате"

Публикуваме втората част от разговора ни с Петър Наумов.

Той сподели неразкривани до момента подробности от престоя му в затвора, като обрисува картинка, много различна от тази, която си представят любителите на мафиотски филми и криминални формати.

"Вършех работата на Георги Илиев. Той се е занимавал с точно същото нещо, по време на своя престой зад решетките. Бях "свръзка". Така се нарича един от малкото затворници, който на практика има досег с реалния свят извън сградата. Той отговаря за доставките на храна за останалите. Но, както и сами можете да се досетите, се вкарваха и много други неща... По този начин си гарантираш протекция и, в известна степен, спокойствие.

Виждал съм такива случаи, от които ще ви настръхне косата...
Готови са да те убият за парче хляб...
Показваш им каква книга си взел, а те пипат хартията, за да видят дали става за пушене...
Няма милост и морал.

Първите си истински престъпления ги извърших именно зад решетките. Когато вече и действително си давах сметка, че това е отвъд закона.

Имал съм много предложения, след като излязох. Оферти колкото искаш... Тогава обаче си даваш реална представа за всичко и за това, че ако продължиш с нещата - приключваш! Няма връщане назад. Това беше и причината да потърся пътя си извън пределите на страната", споделя Наумов.

"Не минава и ден, без да се покая за това, което се случи... За вас може и да съм просто човек, който е отнел човешки живот. Виждате ме, говорите с мен и след това забравяте. Аз няма как да забравя. Никога! Всеки път, когато се погледна в огледалото, това ще бъде с мен... До края на живота ми.

Бих искал да използвам снимащите камери и да помоля подрастващите да НЕ повтарят моята грешка. Нека се поучат от това и да им бъде за пример.

Искам и да се извиня на семейството на човека, когото погубих... Съжалявам за случилото се. Може би никога до този момент близките му не са чували моята истина за случилото се. Съжалявам, че заради ситуацията... заради мен е трябвало да продължат да живеят без своя роднина...", коментира Наумов.

"За какво съм виновен? Че съм останал жив?!", завърши гостът ни.

Какво още каза той за тежкото си детство и проблемите на баща му с алкохола?

Как се е отгледал сам, на улицата, с помощта единствено на своята баба?

Как ще живее до края на живота си с всичко случило се?

И кой е най-ценният му съвет към подрастващите, запленени от криминалните формати, искащи да подражават на "силните на деня"?

Всичко това вижте във втората част от разговора ни с Петър Наумов!