ИМАМЕ ТРЪПКА ТАМ, КЪДЕТО НИ Е ПОЗНАТО, ДОРИ И ДА Е РАЗРУШИТЕЛНО: привличащата ни познатост - част 2

В това видео давам конкретни примери как тази привличаща ни познатост ни тегли към любов, както и към приятелства с хора, които ни напомнят на значими възрастни от нашето детство.

Психиката търси познатото, защото го възприема като „безопасно“ и "сигурно", макар че това може да означава избор на партньори, приятелства, ситуации или връзки, които ни нараняват. Тази повтаряемост често е опит за „преписване на сценария“ – надежда, че този път ще получим различен завършек, любов или утвърждение. Но без осъзнаване на нашите несъзнавани детски травми, които ни тласкат към привличащата ни познатост, най-често получаваме същото.

Ето няколко примера как повтаряме тази динамика във връзките ни, всеки път надявайки се, че с този човек ще бъде различно.
🔹 Пример: Анна и Виктор
Анна е жена на около 35 години, интелигентна, самостоятелна и с успешна кариера. Връзките ѝ обаче винаги следват една и съща болезнена схема – влюбва се в мъже, които са емоционално дистанцирани, понякога нарцистични, и често изчезват, когато връзката стане по-дълбока.
Последният ѝ партньор, Виктор, е харизматичен, но непостоянен. В началото е бил много нежен, внимателен и страстен. След няколко месеца обаче започва да се държи студено, да не отговаря на съобщения, да отменя срещи в последния момент. Анна се чувства отчаяна, тревожна, но и парадоксално – много жива. Всеки път, когато той се върне с жест или извинение, тя изпитва еуфория, която я държи в познатия цикъл на връзката.

❓Какво стои под тази динамика?
• Детски опит: В детството на Анна, баща ѝ е бил често отсъстващ или емоционално студен. Тя винаги се е опитвала да „заслужи“ неговото внимание. Това усещане за любов, примесена с усилие и липса, ѝ е познато.
• Травматичен опит: Виктор ѝ „напомня“ на този детски модел. Подсъзнателно тя вярва, че ако този мъж я обикне истински, това ще поправи старата рана от отхвърляне.
• Тръпката: Хаосът и непредвидимостта създават емоционална буря, която прилича на любов, но е по-скоро прилив на адреналин и страх.

❓Как се проявява това във връзката?
• Анна се обвинява, че е прекалено чувствителна.
• Търпи лошо поведение с мисълта: „Просто той не е готов за любов, аз ще му помогна.“
• Отблъсква мъже, които са стабилни, защото ги намира за „скучни“.
• Постоянно живее в тревожност – между очакване и разочарование.

🔹 Пример: Николай и Елена
Николай е мъж на 40 години – стабилен професионално, социално уверен, но с дълбока трудност да създаде дългосрочна, спокойна връзка.
Когато среща Елена, усеща мощна химия. Тя е привлекателна, темпераментна, но и импулсивна, ревнива и непредсказуема. След първоначалната романтична еуфория, връзката им бързо преминава в емоционални драми, сцени, отдръпвания и бурни сдобрявания /вижте още във видеото/.

🔹Ето и трети пример:
Елена е отраснала с майка, която е била свързана много с нейното рождено семейство, с брат си, баща си и майка си. Докато расте Елена, майка й непрекъснато я сравнява с нейните братовчеди децата на сестра си. И въпреки, че Елена има по-добри оценки, по-послушна е и съобразяваща се с майка си, никога не получава нужното признание. Тя си намира мъж, който е зает единствено със себе си – не се интересува от това дали има пари за сметките, за отглеждане на детето. Неговата заплата е само за него, оставя Елена да плаща сметките и да се грижи за детето и домакинството. Тя работи на две работи за да се справя, но когато се опита да му даде отговорността и на него като неин партньор, той започва да я обвинява за какво ли не. и тя започва да се чуди дали пък той не е прав, дали тя не изисква прекалено много от него /вижте още във видеото/.

🔹В тези примери поведението на родителите е видимо, и може да се обвърже с функционирането на човек като вече възрастен на база отношенията с родителя.
Но такова поведение от страна на родител може да бъде невидимо, например майката може много да угажда физически на детето си, но емоционално да бъде другаде. Представете си ситуация, в която преди раждането на това дете, тя е изгубила друго дете. Загубата на дете е изключително травматично преживяване. Ако една майка не е имала време или подкрепа да преработи скръбта, е възможно тази неосъзната болка да се пренесе върху следващото дете по различни начини /вижте още във видеото/.

Ние привличаме не само такива партньори, но и такива приятелства. Ето още един пример в тази посока:
🔹 Пример: Ана и Мария
Ана винаги се чувства леко тревожна в приятелствата си. Тя дава много – организира срещи, изслушва, помага, прави подаръци. Но често усеща, че усилията ѝ не се отвръщат по същия начин.
Мария – нейната близка приятелка – е непостоянна. Понякога е топла и грижовна, друг път – дистанцирана или дори студена. Понякога изчезва с дни без обяснение. Но Ана остава, надявайки се, че „всичко ще си бъде както преди“/вижте още във видеото/.

Вижте подробности във видеото...
@psychologistdimitrova
  / silvia200abv.bg