Чух странни звуци от стаята на тъщата отворих вратата и
Автор: Остана в мен
Загружено: 2025-12-24
Просмотров: 1527
Не разказвам за любовта като за нещо ясно и сигурно. По-скоро ме интересува моментът преди това — когато още не знаеш какво точно чувстваш, но усещаш, че нещо се е променило. Разговорът върви нормално, но вътре в мен всичко става по-бавно и по-тихо. Някой сяда по-близо и изведнъж разстоянието престава да бъде просто разстояние.
Често всичко започва от дребни неща. Начинът, по който се навежда леко, за да ме чуе по-добре. Пауза, която трае секунда повече от нужното. Ръка, която спира, сякаш се колебае. Отстрани това изглежда незначително. В мен обаче остава. Връщам се към тези моменти дори когато, технически погледнато, нищо не се е случило.
Не винаги помня думите. Помня усещането. Леко напрежение — не неприятно, а живо. Това още не е любов. Това е възможност. Пространство, в което нещо може да започне… или да остане завинаги неизречено. И именно тази несигурност ми се струва най-честна.
Тези истории не бързат. Те не търсят големи признания или ясни финали. Остават в началото, там където емоциите са крехки, неясни, но истински. Ако някога си усещала близост, която не е била потвърдена с думи, ако си мълчала, докато си чувствала повече, отколкото си била готова да признаеш — ще се откриеш тук. Слушай бавно. Понякога най-важното се случва точно тогава, когато изглежда, че нищо не се е случило.
Доступные форматы для скачивания:
Скачать видео mp4
-
Информация по загрузке: