Ламбов: България е много уважавана в Тараклия, но тя не влияе как българите в Южна Молдова гласуват

Интервю на Владимир Митев с Александър Ламбов (съгласно системата за писане на кирилица в Република Молдова и бившата СССР неговото име е Александр Ламбов), докторант по политически науки в Университета за национално и световно стопанство в София и програмист, базиран в Кишинев.

Интервюто обсъди как парламентарните избори в Молдова ясно очертават дълбокото електорално разделение в страната. В регионите, населени предимно с бесарабски българи и гагаузи (Тараклия и Гагаузия), резултатите са в рамките на очакванията – упрвляващата проевропейска партия PAS получава минимална подкрепа (под 10%), докато около 70-80% от гласовете отиват за Патриотичния блок. Според Ламбов липсата на връзка между българите, гагаузите и PAS се обяснява с факта, че PAS се възприема като дясна партия с националистичен уклон, което я прави непривлекателна за етническите малцинства. Освен това, от чисто електорална гледна точка, стратезите на PAS не работят интензивно в тези региони, тъй като те представляват малък процент от общото население на Молдова.

Ламбов припомня, че основната политическа нагласа на бесарабските българи е скептична към европейската интеграция и ориентирана към по-добри връзки с Русия. За разлика от симпатизантите на PAS, които виждат ЕС като безусловна алтернатива, малцинствата го възприемат като „условно добро“ – то е приемливо само ако пряко подобрява живота им. Изследване на докторанта по политология във фокус групи в Тараклия разкрива дълбоките корени на този евроскептицизъм: краят на съветския период (80-те години) се възприема като „изгубен рай“, тъй като руският език е доминирал, улеснявайки интеграцията. Освен това, общността е консервативно ориентирана, като изразява силно неодобрение към толерирането на LGBT движенията в ЕС. Скептицизмът се подхранва и от икономическите трудности в Молдова през последните години, които погрешно се свързват с европейския курс.

Молдова разчита на България да помогне за приобщаването на българската общност към европейския курс, като доказателство за което е откриването на филиал на Русенския университет в Тараклия. Въпреки че отношенията между двете държави са отлични и България се ползва с висок авторитет сред бесарабските българи (благодарение на образователни програми), този авторитет не се превръща в политически гласове. Ламбов обръща внимание, че тъй като преподаването в университет ще е на български и румънски (без руски), това ще е проблем за местните кадри, невладеещи книжовен и официален български език. В крайна сметка, само PAS може да постигне промяна в политическата позиция на малцинствата, но удовлетворяването на техните искания би довело до загуба на подкрепа от мнозинството в Кишинев. Според Ламбов това е непреодолимо политическо противоречие за управляващите в столицата.

Очакванията на изследователя са след изборите да има задълбочаване на европейската интеграция и стартиране на преговорите с ЕС. Според Ламбов във вътрешнополитически план ще се засили борбата с корупцията. PAS вероятно ще предприеме меки мерки за намаляване на руското влияние в южните райони (напр. намаляване на часовете по руски език), което обаче може да предизвика конфликт. Политическият център в Молдова е незначителен (само 8% за центристкия блок „Алтернатива“), тъй като поляризацията е нараснала, а центристката позиция е губеща в условията на противопоставяне. Затова Ламбов прогнозира, че противоречието между южните региони и центъра няма да бъде преодоляно във видимото бъдеще.

Мостът на приятелството има Viber канал на български език с интересни и важни информации за Румъния, Република Молдова, българо-румънските и българо-молдовските отношения. Последвайте го тук: https://invite.viber.com/?g2=AQAosh5p...

Subscribe to the Bridge of Friendship's English language Substack newsletter if you want to receive all the new articles from its site in English only:
https://friendshipbridge.substack.com/