Ловът е моята страст! Hunting is my passion!

Линк към страницата на „Стрелкови Спортен Клуб Борис Дрангов“   / b.drangov  

Още преди да стъпя на ловното поле трябва да съм сигурен в оборудването!
Ловът не е игра, не е забавление, той е отговорност!
Отговорнос да направиш перфектният изстрел!
Изстрел при който животното трябва да е мъртво преди да докосне земята!
Когато настъпи момента, пръста да докосне хладният спусък, тогава пулса започва да прескача. Втози момент трябва да съм напълно сигурен, че ако допусна грешка ще е изцяло моя.

Когато тръгвам на лов, за мен сякъш времето спира.
Всички проблеми и грижи остават зад мен.
Още докато се движа по пътя изпитвам удоволствие от това което ме очаква.
Крайният резултат няма значение, защото самот докосване до природата е наслада. Наслада от шепотът на гората и музиката която природата изспълнява във своя дом.
Дом във който не се чувствам гост а обитател.

Вече съм там.
Сетивата ми се изострят!
Кръвта препуска във вените !
За перфектният лов оборудването е много важно!
Трябва да може да разчиташ на него !
То ми дава увереност, че мога да се справя със всяка ситуация !
Не нося нищо излишно!
Само най-важното за перфектният изстрел!
От тук нататък сичко останало зависи само от мен!
Нетърпенинието напира !

Когато съм готов, ............................................ловът започва!
Добрата физическа подготовка е също от значение!
Да преодоляваш километри за да намериш това което търсиш!

Трябва да знаем едно!
Хората сме създадени с интелект и трябва да контролираме емоциите и желанията си !
Ловците не трябва да сме ползватели на гората а нейни стопани!
Ние трябва да сме фактора който внася баланс!
Не всичко на всяка цена!

Когато съм на лов не търся непременно най-голямото животно а по скоро най- правилното.
Дългото наблюдение ми дава възможност за реакция и преценка!
Когато забележа това за което съм излязъл избирам най-добрата възможност за изстрел, защото отговорноста е голяма!

Когато съм на подходящото място издебването приключва!
Заемам възможно най-добрата позиция !
Измервам дистанцията !
Проверевам вятъра!
Пулса подскача но се опитвам да го контролирам!
Идва момента за който съм тренирал стотици пъти!

В този момент е врем да отдам почит към природата!
Природа от която сме част и самите ние.
Във този миг на суровост изглеждащ жесток, аз знам, че правя правилните неща.
Защото Ловът е моята страс!
Страст заложена генатично от предците ни!

Сега започва трудната част от лова!
Краката горят!
Пот се стича по гърба!
Но за мен това е начин да докажа, че ловците не сме просто убийци!
Да платиш своят дан за това което взимаш от природата !
Това правило казва, че трябва да вземеш толкова колкото можеш да пренесеш.
Щом се придържаш към него не може да згрешиш!