Беновска пита Ивелин Михайлов разказва как се е създал и как се строи Историчиски парк!

Интервю на Ивелин Михайлов за създаването на Исторически парк, излъчено в youtube ТВ Беновска пита-Радио К2, фейсбук страницата на предаването “Беновска пита”, профила Iliana Benovska, Радио К2 и Канал 3 на 6-и декември 2025 година.

Водещ: Г-н Михайлов, здравейте! Преди малко бяхме на уникалното съоръжение, което е уникално може би не само за България, но и за цяла Европа, не искам да използвам по-силни епитети, Историческия парк в село Неофит Рилски. Вие сте може би управител или човекът, който инициира тези неща. Разкажете откъде тръгна идеята за Исторически парк, кои хора стоят зад нея, какво ви струва това и това, което нашите зрители ще видят по-късно, докъде ще стигнат вашите мечти, претворявайки този Исторически парк?

Ивелин Михайлов: Идеята ми дойде през 2010 г., понеже тогава бях поприключил с периода да натрупам лични средства, защото нормално, като повечето хора в България по това време ме интересуваше как да забогатея. И до този момент все едно нищо встрани не се случваше от мен. И в този момент влязох в интернет и прочетох една статия, че България изчезва. Седнах и се замислих. Погледнах хората около мен и видях, че наистина има хора между 20 и 40 години, които наистина нито имаха деца, нито мислеха за някакво бъдеще и развитие. И наистина ми се стори, че статията има смисъл и резон в нея. Казах си – чакай, какво мога аз да направя, за да вдъхна вяра в хората? Защото причината хората да не искат да имат деца, да не искат да се борят за нещо, е защото са изгубили вярата си. И тогава реших да направя един икономически проект, защото повечето хора си мислят, че в България не може да се случи нищо икономическо, и същевременно да бъде духовен, да им върне вярата, това лепило, което липсва на българина в момента. Седнах, замислих се какво мога да направя и тогава ми хрумна идеята за Исторически парк. До обединим историята, която имаме и която ни дава сили да продължим напред, с това, което хората могат да видят, защото дотогава културният туризъм беше една много развиващ се в целия свят и хората го търсеха. И така ми дойде идеята за Исторически парк.

Как започнах? Първоначално мислех да създам проекта и да го продам на голяма българска или международна компания, която да го менажира. Какво означава да създадеш проекта. Винаги най-трудното нещо е, на нас само 6 години ни отне да направим възстановките. Трудно е да придобиеш земята, да вземеш всички разрешителни. Трудно е да го подредиш този проект до старта, в който той да тръгне и някой да го изработи. Това ми отне около 7 години. Но това, което видях, българските богаташи, поне тези, с които съм говорил, нямат никакъв интерес към запазването на българския дух и култура, затова този проект не им беше интересен. След това намерих китайци, които наистина искаха да купят проекта. Щеше на мен да ми остане печалба около 15 милиона евро в този момент. Което за мен беше примамливо. Защо? Първо проектът ще бъде реализиран, второ, аз ще стана известен за това, че съм го изработил донякъде. И 15 милиона евро са си 15 милиона евро, които ти придобиваш в този момент. Обаче вечерта преди да подпишем сделката с китаеца, аз му обяснявах маркетинговия план, който включваше първо България, след това Балканите, Европа и след това световния пазар. Тогава китаецът каза приятелю, ти нещо не разбра. Нас не ни интересуват българите, не ни интересуват европейците, не ни интересуват Балканите! Аз го питам как не ги интересува, това е пазар. И той ми казва, виж сега, това тук е Китай, това тук е Европа. Китайците искат да идват в Европа. Ние искаме да дойдат в Европа в точка, която е китайска, за да може пак да си върнем парите в Китай. Нас не ни интересуват други, ние само китайски туристи ще караме тук. И аз седнах и се замислих, защото в договора се включваха всички права около бъдещото развитие на Исторически парк, да бъде всичко на китайците. И аз се замислих, че тогава съм поредният човек, който продава българския интерес. Защото отстъпвам историята, последното нещо, с което можем да се гордеем. Дали са китайци, руснаци или американци, все едно, не са българи!

И тогава мислих една нощ и се отказах да подпиша проекта. Имаше хора, които повече от мен се бяха ангажирали и те казаха – чакай Иве, как, ние не сме го мислили така това нещо! Казах ми, даде, ама променяме стратегията! Викам им, че ние трябва да го направим. Ама как ще го направим, това е нещо мащабно? Ами казвам им, стъпка по стъпка трябва да намерим начин как да го направим! И тогава ми хрумна идеята да се обедими повече хора, по-малки инвеститори, но повече хора и заедно да го изградим това нещо!