МУРФАТЛАР

Мурфатлар или Басараби (на румънски: Murfatlar) е общински град в окръг Констанца, Румъния с развито лозарство. Името на града идва от турската дума murvet (което означава „щедрост“) Мурфатлар е пристанище на канала Дунав-Черно море и има население от 11 070 души. Основна местна забележителност е комплексът от пещери и издълбани в скалите скитове на т.нар. Мурфатларски скален комплекс. Намира се точно под манастира Свети Теотим. Съществува от средата на IX до края на X век – епохата на княз Борис I, цар Симеон Велики и цар Петър. Постепенно запустява след пораженията от времето, когато опустошилият България киевски княз Светослав I нахлува оттам с войската си през 968 г. Затворен е за посещения – вече втори път опитвам да вляза, но уви. Огромният брой рисунки и надписи, както и голямото количество средновековна българска керамика показват, че манастирът по време на своето съществуване е бил голям поклоннически център в българската държава. След повторното падане на Източна България под византийска власт след 1003 г. манастирът напълно запустява. Постепенно килиите и параклисите започнат да се рушат и комплексът е затрупан от земната маса за над 1000 години. Комплексът се състои от шест църкви, три крипти с килии, две килии без крипти и четири свързващи ги комуникационни галерии. Най-забележителни в комплекса са многобройните врязани в мекия камък надписи на старобългарски, използващи глаголица, кирилица или гръцки букви, които са употребявани в българската държава до въвеждате на глаголицата. Освен тях присъстват и такива на прабългарски език, те използват главно прабългарската руническа писменост. Стените изпъстрят и кръстове, наивно, линеарно и схематично изобразени коне и конници, светии, свастики, звезди, кораб, змей и плетеници, дори релефен лъв като тези, познати ни от Плиска, Преслав, Мадара, Стара Загора и миниатюрите на църковните книги. Румънските изследователи не афишират това българско културно наследство и търсят зад неговия произход несъществуващи по това време местни власи, а го приписват дори на варягите, дошли от далечния север, и прочее.