Беловският гигант: Хроника на един индустриален път DJI AVATA 2

Историята на българската индустрия крие своите върхове и падения, но малко са местата, които носят толкова символика, колкото Заводът за хартия в Белово. Всичко започва в самото начало на 20-ти век – през 1900 година. България е млада държава, жадна за модернизация. Изборът на Белово не е случаен. Градът е разположен на стратегическо място, където водите на река Марица срещат склоновете на Родопите, осигурявайки най-важния ресурс за производството на хартия – чистата вода и дървесината.
Първоначално фабриката започва с малки мащаби, но с огромна амбиция. Тя е плод на индустриалния дух на епохата, когато българските предприемачи вярват, че страната може да спре да внася и да започне сама да произвежда стоки от първа необходимост.
Истинският разцвет на завода идва в десетилетията след Втората световна война. Тогава държавата инвестира масирано в тежката и леката промишленост. „Завод за хартия Белово“ се превръща в национален приоритет. През 60-те и 70-те години на миналия век предприятието се разраства до неузнаваемост. Изграждат се нови цехове, инсталират се огромни за времето си машини, а капацитетът на производство достига нива, които го превръщат в най-големия производител на Балканите за определени видове хартии.
Това е времето, в което Белово се идентифицира със своя завод. Над 2000 души работят в три смени. Тук се раждат иновации – от фината тишу хартия и салфетките, които присъстват във всеки български дом, до специализираните хартии за индустрията и велпапето за опаковки. Заводът не е просто място за работа; той е социално ядро – със свои почивни станции, столове и спортни отбори. Марката „Белана“ става символ на качество и надеждност на международния пазар.
Вятърът на промяната след 1989 година обаче донася не само свобода, но и жестока икономическа реалност. Преходът от планова към пазарна икономика се оказва фатален за много индустриални гиганти. Беловският завод влиза в процеса на масова приватизация. През 1997 година по-голямата част от акциите преминават в ръцете на гръцки инвеститори. Първоначално изглежда, че има надежда. Влизат нови капитали, правят се опити за модернизация и заводът продължава да изнася продукция за над 25 държави.
Но под повърхността проблемите се трупат. Глобализацията носи евтин внос от Азия и Турция. Цените на енергията започват да растат, а старите технологии изискват огромни разходи за поддръжка. Конкуренцията е безмилостна. Заводът, който някога беше монополист, сега трябва да се бори за всеки дециметър пазарен дял в свят, който се променя твърде бързо за неговите тромави структури.
оследното десетилетие на завода е белязано от финансова агония. Натрупаните дългове към банки, доставчици и държавата стават непосилни. Сметките са запорирани, а производството започва да прекъсва.
През 2023 и 2024 година събитията се ускоряват. Съдът обявява несъстоятелност. Активите на дружеството започват да се разпродават от синдици и съдебни изпълнители, за да се покрият поне част от огромните задължения, надхвърлящи десетки милиони левове. Огромните машини, които някога са бучали денонощно, спират. Халетата запустяват. Гледката на празните цехове в Белово днес е потискаща – тя е паметник на една отминала индустриална слава.
Фалитът на Завода за хартия в Белово не е само локална трагедия. Той е огледало на трудния път на българския преход. Днес градът търси своя нов облик, далеч от пушека на комините. А историята на завода остава като напомняне, че в света на бизнеса никое величие не е вечно, ако не намери сили да се промени навреме. Хартията от Белово вече не се произвежда, но следите, които тя остави в българската история, няма да избледнеят скоро.