Пътуване към Йерусалим /Деяния 21:1-16/ Божието слово всеки ден с п-р Татеос

Деяния 21:1 А като се разделихме с тях и отплавахме, дойдохме право в Кос, а на следващия ден в Родос и оттам – в Патара.

2И като намерихме кораб, който заминаваше за Финикия, качихме се на него и отплавахме.

3А когато Кипър се показа, оставихме го отляво и плавахме към Сирия, и слязохме в Тир, защото там корабът щеше да бъде разтоварен.

4И като издирихме учениците, престояхме там седем дни; и те чрез Духа казваха на Павел да не стъпва в Йерусалим.

5Когато тези дни изтекоха, тръгнахме и продължихме пътя си; а те всички, с жените и децата си, ни изпратиха извън града; и като коленичихме на брега, се помолихме.

6И като се простихме един с друг, ние се качихме на кораба, а те се върнаха у дома си.

7И ние, като отплавахме от Тир, стигнахме в Птоломеида, където поздравихме братята и останахме при тях един ден.

8А на следващия ден тръгнахме и стигнахме в Цезарея; и влязохме в къщата на благовестителя Филип, който беше един от седемте дякони, и останахме при него.

9А той имаше четири дъщери девици, които пророкуваха.

10И след като бяхме прекарали там много дни, един пророк на име Агав слезе от Юдея.

11И като дойде при нас, взе пояса на Павел и си върза краката и ръцете, и каза: Ето какво каза Святият Дух: Така юдеите в Йерусалим ще вържат човека, на когото е този пояс, и ще го предадат в ръцете на езичниците.

12И като чухме това, и ние, и тамошните го молихме да не отива в Йерусалим.

13Тогава Павел отговори: Какво правите вие, като плачете и съкрушавате сърцето ми? Защото аз съм готов не само да бъда вързан, но и да умра в Йерусалим за името на Господ Исус.

14И понеже той беше неумолим, ние млъкнахме и казахме: Да бъде Господнята воля.

15И след тези дни се приготвихме за път и отидохме в Йерусалим.

16С нас дойдоха и някои от учениците в Цезарея и ни заведоха при някой си Мнасон, кипрянин, отдавнашен ученик, у когото щяхме да бъдем гости.