Goro le goro zelena

На снимката - млади воини на ВМРО ,1914 година во близина на Банско - Пирин, сликани скоро пред да се префрлат во Вардарска Македонија под Српско ропство и да започнат борба со српската војска и жандармерија ...
В Битола са арестувани на 20-й юни 1913 г. следните лица:
Кръстю Франгов, свещеник Атанас Алтипармаков, cвещеник Антон Димов, свещеник Михаил Димов, свещеник Михаил, Данаил Ризов, Мише Димов, Силян Сагриев, Стефан Рошков, Никола Стойчев, Михаил Беличов, Митю Църномаров, Стефо Русомаров, Никола Скайов, Доктор Чкатров, Ташко Филипов, Стоян Димов, Михаил Трайков, Богоя Терзията, Павел Бакалов, Тома Сагриев, Григор Сагриев, Григор Димев, Ангел Собаджията, Унчо Заякът, Недан Колев, Толе Гайдаджията, Стойче Топанджиев, Атанас Делев, Илия Дарков, Илия Мисков, Васил Мирчев, Ташко Арсов, Кале Тенев, Цале Касапът, Владо Йосифов, Васил Мазарът, Тодор Димитров, Георги Лозанчев, Георги Петров Боищанец, Мильо Гайдаджия, Христо Котев, Лазар Христов, Тале Перивълк, Коста Крушечанец, Стоян Котев, Георги Казасът, Стерио Кафеджия, Илия Жабето, Димче Кондураджия, Коста Кондураджия, Илия Газдов, Каре Масларов, Наум Колимагаре, Спиро Касапът, Георги Ходжа, Илия Доленчанец, Ристе Доленчанец и Недялко Дамянов - всички родом отъ гр.Битоля; свещеник Васил Колев от с. Кукуречани, Никола Дишков от с.Карамани, Найдо Велев от с.Кукуречани, свещеник Димитър Илиев от с.Могила, свещеник Спиро Митрев от с.Папари, свещеник Никола Петров от с.Папари. Антон Божинов, Георги Иванов и Алексо Митрев от с.Могила, Нечо Трифунов, Теле Лазаров, Толе Анев и Ангеле Николов от с.Ивановци, Веле Петров от с.Беранци, Миле Стоянов от с.Лознани, Ядро Милев и Иван Пветков от с.Ношпал, Петко Петров от с.Добрушево, Митре Долев от с.Църничани, Диме Анев, Христо Бучков и Илия Петров от с.Радобор, Цветко Киров от с.Далбеговци, Марко Ацев от с.Дедебалци, Георги Бошев от с.Трън, Ангеле Николов от с.Егри - всичко 87 души, държани в Битолския затвор до 20 юли 1913 година, с изключение на Владо Йосифов, държан до 18 август 1914 г., Васил Мазирът, освободен чак на 15-й септември 1915 годииа и Тодор Димитров, пуснат едва на 23 ноември 1915 година в град Подградец, значи след сръбското отстъпление.

А от Битолсkата околия селата Цапари, Гявато и Сърбци бяха особенно засегнати от сръбския режим, както преди тъй и във време на междусъюзнишката война, та до прогонването на сръбските войски. Така, на 29-й април 1913 година сръбския битолски околийски началник Яня Константинович заедно с поручик Михайло Михайлович, член на Черната ръка, придружен от още двама сръбски войводи с 60 души стражари и една рота войницн обсаждат с.Цапари, събират всички мъже и им предлагат от страх пред бъдеща революция, да представят всичкото оръжие, скрито в селото. Като не могли да намерят такова, подлагат селските свещеници и първенци, както и голяма част от селяните на такива инквизиторски мъки и изтезания, каквито Цапари никога до-рано не е запомнювало. Христо К. Вельов, Трайче Ташков, Лазе Василев, Христо Кодев, Насе Гечев, Иванче д. Трайков, Петре К. Пъркев, Апостол Щатев и Наум Василев са най-тежко пострадалите, след което заедно с още мнозина други селяни били тикнати в никому неизвестни тъмнични долапи. От изтезания Насе Гечев бивши селски войвода през време на голямото Илинденско възстание, мъченически умря в Битолския затвор на 14-й май същата година. На 1-й май сащите инквизитори дошли в селото да приберат ножовете, с които селяните си служели на трапезата. А на 2-й май новите палачи искали от свещеник Спиро Димитров и пресвитерата му стара революциовна архива, а от селяните Нашо Наумов, Иван Тръпчев, Спиро Танчев и др. били взети по няколко наполеона, за да се спасят от затвор, на Георги Димитров нанесли 40 удара с тояга и 25 с телен камшик по гол гръб и корем. Преди да напуснат селото, един сръбски офицер се е изразил, че сърбите мразели на първо място българите, после австрийците, а най-после турците. Освен това заявили, че един скорошен ден ще донесе войната между Сърбия и България: затова "бъдете сърби". За да видят как са въздействували подвизите им върху духовете та Цанарчани и селяните от околните села, сръбските власти са пратили чрез Гяватското селско общинско управление апел за записване доброволци в сръбската армия. Тоя апел бе посрещнат от селяните с неприкрито негодувание. Тогава властта започнала насила да записва "доброволци". Една Цапарска депутация се явява пред Битолскиа Руски консул да протестира против това, но този прeдставител на Николая II ги е предала на сръбската власт и ония, които не успели да се изскубнат, а именно Марко Колев, Митре Чорбев и Гоше Ангелов, били арестувани и грозно изтезавани във Битолския затвор, гдето престояли от 9-й юни до 15-й юли 1913 год. А другите членове от тази депутация се изпокрили из Битолските улици. На 16-й юни с. година, т.е. щом се обяви междусъюзнишката война, сърбите арестуваха свещеник Спиро Димитров, свещеник Никола Петров и бившия учител Наум Василев.