Ничия земя - ВОЙНАТА НА ПЪТЯ

„Аз ходя на гробища, говоря си с портрет – за мен това е убийство! Дали е наръган с нож, дали са стреляли по него, те са го убили, него го няма. И за това убийство дават три години условно.“
Това са думи на близък на загинал в катастрофа. Пардон, убит от син на прокурор. Има и син на следовател, съпруг на бивша кметица… Не е нужно да изброяваме всички, чиито гласове няма да чуете. Техните условни присъди отдавна са изтекли. Техните книжки отдавна са върнати. В тези дела едната страна никога не говори с медиите. Всъщност, не говори и другата страна. Не говори, защото плаче и се задавя от сълзите си…