Рождественско послание на Негово Високопреосвещенство Варненския и Великопреславски митрополит Йоан

† ВАРНЕНСКИ И ВЕЛИКОПРЕСЛАВСКИ МИТРОПОЛИТ ЙОАН

ПОСЛАНИЕ ЗА РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО – 2025 г.

„Намерихме Месия (което значи Христос)“
(Йоан 1:41)

Обични в Господа отци, представители на монашеството, братя и сестри, чеда на Варненската и Великопреславска епархия,

Бог стана човек. Така най-кратко може да се изрази същината на Рождественското благовестие. Значението на празнуването на светлото Рождество Христово се състои в това, че то приближава към нас Спасителя, помага ни отчетливо да видим Неговия Лик и да се докоснем до Неговата блага вест.
Намерихме Месия, очакван много години с голямо желание и въздишки; намерихме Месия – надеждата на народите. Намерихме Месия и виждаме, и се наслаждаваме на по-сладките Му от мед беседи. Виждаме вече Бога в човеците, Твореца в тварите, Владиката в слугите съзираме. Виждаме Царя небесен на земята, виждаме да възкресява мъртвите, да очиства прокажените, да дава на слепите прозрение и на глухите слух; чуваме от Него вест приятна, приятна вест – покаяние, прощаване на греховете, приближаващото се Царство небесно. (по светител Тихон Задонски)
Днес с особена сила звучат думите на Спасителя: „Аз Съм с вас през всички дни до свършека на света“ (Мат. 28:20). Тези думи даруват надежда, основана на твърдото убеждение, че каквито и изкушения да ни застигнат в този живот Господ няма да остави Своето наследие.
Химнописците подчертават, че Бог никога не е оставил човека без Своя промисъл – не го е изоставил на съдбата му. „Като видя Творецът човека, когото с ръцете Си създаде, да загива, Той наведе небесата и слезе; и от божествената и пречиста Дева изцяло прие човешкото естество, наистина се въплъти, защото е прославен!“ (Тропар на първа песен от канона на Рождество Христово).
Ако Бог не промисля за Своите творения, тогава Той би бил слаб, оставяйки делото Му да се погуби. Но нито творението е толкова окаяно, нито Бог е толкова несправедлив, безчувствен и неотстъпчив, че да не изпрати Своя Единороден Син на земята. Нищо на земята – нито небето, нито морето, нито самото съществуване на ангелите – не разкрива Божията любов към човека толкова ясно, колкото въплъщението на Божието Слово – Второто Лице на Светата Троица – Неговото снизхождение към земята и смиреното Му приемане на човешки образ. Той слезе тук, където сме ние, за да ни възнесе там, където е Той.
Когато видя разумния род, т.е. човека, да се погубва, когато видя смъртта да властва, дяволът да господства и неизмеримото зло на човека, Той стана човек. Роден бе като човек. (по светител Атанасий Велики)
Това, на което никога не можехме да се надяваме или да си представим, сега го виждаме пред себе си: Бог стана човек, за да развърже древното проклятие, да събори стената на разделението (ср. Ефес. 2:14). И най-важното: това, което веднъж се случи във Витлеем, непрестанно се повтаря в Църквата. Църквата е ясли или Пресвета Дева, в която непрестанно се ражда и се зачева духовно новият Божи народ. Ние сме чеда на Мария, родени в утробата на Църквата чрез тайнството на божествената Евхаристия. Затова ставаме братя на Христос и синове Божии по благодат чрез въплътилия се Бог. Празникът на Рождество Христово е онтологично съединение на всеки един от нас с Христос на Трапезата на Живота.
Разбирането на тайната на Христовото Рождество зависи от степента на нашето обожение. Христос се въплъщава в нас според чистотата и светостта ни. Колкото повече Го познаваме по този начин, толкова повече Го желаем. (по светител Григорий Богослов)
Възлюбени в Господа отци, братя и сестри,
Нека днес се научим да творим добро. Да бъдем солидарни със слабите и уязвените човеци. В този празничен ден да помислим за безпризорните деца, лишени от семейство и покрив; за сираците незнаещи родителска ласка; за тези, които страдат от физически недъзи: невиждащи Божията светлина, нечуващи звуците на този свят, ограничени в движението, лишени от сили… Да помислим и за тези, които завършват дните на своя живот нерядко в бедност и самота. И нека тази мисъл, съединена с молитва, да ни повдигне към действено състрадание.
С трепет и смирение идваме при Теб, като при Агнеца Божи, вземащ греховете на света, и зовем от дълбината си: „Агнецо Божи, вземи тежкото ни греховно бреме и понеже Си милостив, помилвай ни. А бидейки бедни и окаяни, вместо дар Ти представяме Майка Дева чиста, родила за нас Тебе Бога, по-честна от всички твари небесни и земни, която Самият благоволи да Си избереш като дар най-благоугоден от целия човешки род: с тази закрила ни помилвай; възобнови отново с вседействащата Твоя благодат разваления ни храм, очисти го с невеществения Твой огън; сърце чисто създай в мене, Боже, и правия дух обнови вътре в мене, и тъй, дойди и се всели в нас, Ти единствен царствай в нас и над нас с Отца и Пресветия Твой Дух и не допускай никого да ни владее.“ (Свети Тихон Задонски, Слово за Рождество Христово). Тогава и ние с радост и веселие ще възкликнем: Намерихме Месия, което значи Христос. Амин.

Честито Рождество Христово!
Честита и благодатна да бъде Новата 2026 година!