Даниел: Най-голямата ми сила и слабост е лоялността | ИГРИ НА ВОЛЯТА | THE VOICE BACKSTAGE

Един от най-романтичните участници в „Игри на волята“, сезон 5 – Даниел от племето на Гладиаторите отпадна от състезанието след като загуби елиминационната битка срещу бившата волейболистка Денислава Велкова от племето на Старейшините. Това се случи в епизода, излъчен на 6 октомври по NOVA. Викингът гостува в студио на The Voice, за да разкаже за своето участие и какво определя като най-големите си грешки. Той сподели, че не е успял да разгърне социалния си потенциал.

„От известно време насам аз съм приел стоицизма като моя идеология. Някак си по-смирено да действаме и да гледаме на живота. И когато нещо не зависи от нас … когато нямаш власт над нещо, да не се ядосваш за него. Опитах се така да действам и в Игрите, но там е различен начин на живот. Там е джунгла – най-силният оцелява. Един ще спечели предаването и е борба за надмощие нон-стоп. Което означава, че там просто трябва да покажеш колко си суров и колко си силен ментално. Бих подобрил социалната си игра със сигурност.“, споделя Даниел

За „нарочването“ му като „слабо звено“ от страна на другата коалиция в племето „Радо и Рълев“ Даниел сподели, че това е била стратегия на Николай, който говорел „Дани това, Дани онова“, за да спаси себе си.

„По този начин те нямаше към кого друг да се насочат, тъй като Калоян е единственият пъзелист, Крум е доста полезен тъй като той е стратега на племето и оставах единствено аз. Но това да ме нарочат беше по идея на Николай, за да спаси себе си. За да влезе в другата коалиция му трябваше изкупителна жертва, която да измести фокуса и това бях аз.“

Ако можеше сега да е в Игрите и да си избере племе, Дани сподели, че отново е щял да бъде гладиатор, но картите му ще бъдат изиграни по друг начин.

„Моята най-голяма сила и очевидно слабост е лоялността към хората. Очевидно лоялността на хората към мен не е същата и това в доста случаи ми изиграва лоша шега. Така стана и с Николай. Ние като коалиция и като „мъжката дума“ решихме да го запазим, макар че можехме още на първия съвет да го номинираме, тъй като той се контузи и не беше много полезен за племето. Но решихме да го пазим, тъй като той е от нашата коалиция. А той направи точно обратното.“

В музикален аспект Даниел сподели, че всеки път, когато са излизали на битка, са припявали различни песни, които да ги мотивират допълнително. Това са били основно възрожденски като „Боят настана“ и „Кога зашумят шумите“.

„Просто така се стимулирахме, забравяхме за всичко останало, знаехме за какво сме там и бяхме доста задружни в този момент… В този момент нямаше значение коалиции, нищо друго нямаше значение, освен да отидем, да си вземем битката, да се приберем и да от там вече – пак сме ние. Много задружно племе бяхме, наистина.“