Радикален перспективизъм - проф. д-р Димитър Вацов - 16.01.2025

Димитър Вацов е професор по философия в Департамента по философия и социология на Нов български университет. Той е главен редактор на сп. „Критика и хуманизъм“, както и председател на УС на Фондация за хуманитарни и социални науки – София. Автор е на книгите: „Силите на речта. Радикална прагматика“ (София: Изток-Запад, 2021); „Това е истина!“ (София: НБУ, 2016); „Опити върху властта и истината“ (София: НБУ, 2009); „Свобода или признаване: Интерактивните извори на идентичността“ (София: НБУ, 2006); „Онтология на утвърждаването: Ницше като задача“ (София: Изток-Запад, 2003). Публикувал е редица статии на италиански, руски, френски, испански, полски и английски език. Интересите му са в областта на политическата философия и философията на езика.

Резюме: В тази лекция ще приема предизвикателството на Георги Илиев да защитя една теза на Ницше, която разработвам и аз самият от три десетилетия: а именно, че перспективността на интерпретациите (и дори по-общо – на съществуването) е единствената честна философска позиция, която ни обрича да се откажем от всякакви „онтологически разлики“, за да преизградим онтологията си като един плосък, но много-плоскостен (по Дельоз) радикален емпиризъм.
Ще се опитам да покажа различни емпирични измерения на тезата за перспективността – на феноменологическо, лингвистично и политическо ниво. Една базисна типология на модусите на его-центриране.
Ще се опитам да покажа и етико-политическите, а и направо онтологични катаклизми, до които заличаването на перспективността води: при нейното хиперболизиране и монополизиране в революционния и/или държавния терор, както и в безчувствеността като загуба на усет за перспективността на другите (в казуса с „българския Чернобил“
Накрая ще щрихирам перспективността като базисна функционалност в едно ново схващане за субекта.