Колеца & Вантка - Junk Food (Official Visualizer)

Албум: Los Odessos
Музика и аранжимент: Вантка
Текст: Колеца
Микс: Вантка, Fengi
Мастеринг: Fengi
..............................
Безсънието прави мислите ми яростни,
ама хладнокръвие кат сладолед след неприятности.
Ако аз съм гола вода, то водата е вряла.
Супер много хора-мора, а другари един двама
Винаги съм тегав, като деня ми стартира
Проправям си пътя през просото и го асфалтирам
Нервите ми тънки като оризова хартия
Всяка стъпка дупка дълбае като бургия - пътя горкия.
Козирката ниско, яката високо кат бандюга
Ако случайно влизам в комфортна зона, аларма пиука
Спорна топка няма тука, общо взето.
Преди карах през просото, вече през шосето.
Кучка е съдбата и играе го мутреса.
На сутрешните ми въжета искам да я обеся.
Вече няма ник’во място за молитви, Отче наш.
Всеки ден е боксов мач, дори да паднеш - после ставаш.

Припев:
Да живота не е лек, не е лек,
но го носим докато си дебелеем, дебелеем
Реалността е junk food за душата
junk food за душата, junk food за душата
(х2)

Уж студенокръвен съм кат’ снежните човеци
Вече не обръщам внимание на тежките депресии.
Безсънните ми вечери - диви неспирни мелници,
а на перките им плановете ми висят обесени.
Много искам да видя всеки отвътре,
ама не кокали и кости, а т’ва дето в умът е.
К’во му тежи на сърцето, дет’ от малък си го мъкне.
К’во го кара да дойде на себе си и да си тръгне, щот’
Понякога живота не е песен, а какафония,
воня ти я представят кат’ парфюм - одеколоня.
Помня всичко, като слон, докрай ги гоня.
К’во ня’а да ги стъпча, брат ми, аз съм оня с коня.
Средновековния биг папа - Родриго де Борджа
Лос одесос е mi casa - светата кочина.
Тук си десерт, а средата е твърде серт
Капан алерт. Баси момента.
Тишина! Пазим омерта.

Бъдещето - то е наше и точно това ме плаши
Щот’ мно’о сме задружни, мно’о сме си наши,
докато не хванем пушки и не се окаже,
че всички сме си чужди, всички сме апаши.
(х2)

Припев:...
(х2)

Всеки сам си го прай, сам.
Да, знам си го т’ва, знам,
‘ма не го призна’ам
(х2)