„Корабът Радецки – когато Ботев превърна Дунав в път към свободата“

Във водите на Дунава, там, където синьото небе среща българската земя, се издига символът на свободата — корабът „Радецки“.Не е просто параход. Той е плавателен олтар на българския дух. На него се ражда една от най-смелите страници в историята ни — подвигът на Христо Ботев и неговата чета.През пролетта на 1876 година, когато над България тегне мракът на робството, Христо Ботев събира шепа свободни души, готови да жертват живота си в името на отечеството.Те не тръгват за слава. Не тръгват за богатство. Тръгват за България.На 17 май (стар стил) корабът „Радецки“ прекосява Дунава, а в неговите каюти не се возят пътници — возят се революционери, мечтатели, поети с пушки в ръце.И когато край бреговете на Козлодуй настъпва мигът, Ботев излиза на палубата и със силата на словото си спира света.Тогава отеква гласът му:
„Ние сме българи и искаме да живеем свободно в нашата родина!“С тези думи започва великата Ботева епопея.От палубата на „Радецки“ до последния му дъх край връх Околчица, Ботев доказва, че свободата не се дава — тя се извоюва.Той знае, че може да не се върне. Че всяка стъпка нагоре в Балкана е крачка към смъртта.
Но тръгва.Защото има кауза, по-голяма от живота — свободна България.Днес, повече от век по-късно, корабът „Радецки“ стои в Козлодуй.Да не е оригинала а копие за което над 1 милион български деца са дали пари .Той не е просто музей, а като жива сила на българския дух. Всяка дъска, всяко въже, всяко ехо в трюма носи шепота на едни момчета, които тръгнаха да умират, за да можем ние да живеем свободни.Когато стъпиш на палубата му, не чуваш само вълните.
Чуваш гласа на Ботев, който ти напомня:
„Тоз, който падне в бой за свобода — той не умира!“

Той е паметник, съвест и вдъхновение.Той е там за да може— България да помни вечно този подвиг.