Поход на връх Левски (Амбарица) - хижа Добрила, лифт Сопот и Малка Амбарица

Левски (Амбарица) е връх в Троянска планина, Средна Стара планина. Висок е 2166 m.Върхът е вододел между Южна и Северна България. Разположен е западно от връх Голям Купен и е граничен за общините на Карлово и Троян. Представлява типичен двоен връх с полегато и тревисто било. През него преминава маркировката на алпийския траверс хижа Добрила – връх Ботев. От западната му страна се стичат две малки ручейчета, които се съединяват и са наречени „Чатал чучур“ – като всъщност това е началото на река Черни Осъм.
До 29 юни 1942 името е Амбарица. Легендата разказва, че тук са били хамбарите (житницата) на Крали Марко, и оттук и името „Амбарица“.
До 27 април 1945 името е Васил Левски. Преименуван на националния герой.
От 27 април 1945 името е Левски. Преименуван на прозвището на Васил Левски

Един от най-удобните маршрути за изкачване на връх Левски в Стара планина е от хижа Амбарица. Много вероятно е върхът да ви е познат със старото си име връх Амбарица, което носи до 1942 г., защото все още е доста по-популярен с него. Този подход е единственият от северната му страна. Другите алтернативи са все от юг – хижа Добрила, хижа Хубавец и хижа Васил Левски. Този преход не е технически сложен и единствено баира нагоре е по-тежък, но с нормална физическа подготовка не би следвало да има проблем.

Началната точка е хижа Амбарица, до която се достига най-лесно по пешеходния туристически маршрут от местността Смесите край село Черни Осъм.
Маркировката до връх Левски е перфектна и дори не се налага да ползвате GPS трак. Следва се изцяло зимната колова маркировка, която до преди разклона за връх Купена (2169 м) се движи паралелно със зелената лентова маркировка, а след като излезем на билото – с червената.
Питейна вода по маршрута няма.
Теренът през цялото време е почвен.
Открит/сенчест – през цялото време се върви по голите старопланински склонове, което си е неприятно в горещите часове на лятото.
Опасни участъци няма.

Тръгваме от хижа Амбарица нагоре, в посока най-високите части на Стара планина. Пътеката е широка и ясна, а още щом изкачим първите няколкостотин метра, целият ни маршрут се вижда пред нас. Отсрещния хребет, след който вдясно са върховете Малка Амбарица и Левски. Направо няма нужда от помнене на описанието. Крачим си известно време почти без трудности, докато стигнем до разклона с жълтата маркировка към хижа Добрила. Малко след нея е паметника на загиналите в трагедията на връх Амбарица през 1994 г. туристи от Казанлък.

Оттук насетне идва зорът. Нагоре и само нагоре. След около час и нещо сме на разклона за хижа Хубавец и Купена, която върви по подсичаща пътека вляво. Ние я напускаме и си продължаваме нагоре по желоните на зимната маркировка. Още по-малко от половин час се потим по този планински гребен, докато стигнем до билната пътека. Ако решим да изкачваме Малка Амбарица (2143 м) ще има още малко пръхтене, вече по червена маркировка. Има и подсичаща пътека, която си е почти права, и може да сложи край на мъките за известно време. Минем ли от другата страна на Малка Амбарица, следва последното изкачване по маршрута към връх Левски, което е кратко. Котата му се намира леко вляво, малко след шарения заслон Амбарица, където завършва този преход.

Панорамни гледки има във всички посоки, няма как да е иначе. На границата между Севера и Юга сме и нищо не пречи пред погледа ни. На запад погледът ни стига без проблем до връх Вежен (2198 м), а на изток връх Ботев (2376 м) ни закрива останалата част от билото.