Обръщение към народа

Уважаеми сънародници,

Дълго таеното недоволство на българите се изля на площадите. Хиляди в столицата и в големите градове скандираха „оставка“. Не ги спряха нито търговците на страх, нито спреният ток, нито авариралите ескалатори в метрото. Не ги отказаха и опитите на политическата класа и нейните медийни рупори да всеят разкол сред протестиращите.

Защото има чувства отвъд разлома, които всеки порядъчен човек тaи в сърцето си – очакването за справедливост, личното достойнство на свободни граждани в демократична страна, грижата да осигуриш бъдеще на децата си, самочувствието на граждани в суверенна европейска държава.

Опитите протестът да бъде представен като бунт срещу бюджета подценяват самото събитие. Твърденията, че това е бунт само на младите, омаловажават процеса, защото на площада бяха хора от всички поколения.

Българите надигнаха глас срещу похитената държава, корупцията, беззаконието и отказа на политическата класа да чуе гласа им, срещу управление чрез пари, компромати и страх, срещу самодоволството на олигархията, срещу безпринципната сглобка, която разделя обществото ни на два етажа - този на властимащите, които са готови на всякакви кръвосмешения помежду си, и този на излъганите и огорчени избиратели, които гласуват с надежда, но получават обидно безразличие и високомерие от своите избраници.

Българите надигнаха глас и казаха „НЕ“ на всичко онова, което прокуди над милион сънародници зад граница и ги раздели от семействата им.

Господа олигарси,
Този път вие подценихте търпението на ветераните от прехода. Не отчетохте и порива на хиляди млади хора, които милеят за България и които се включиха в демократичния процес.

Скъпи сънародници,

Всички вие, които изпълнихте площадите и издигнахте глас срещу безчинствата на олигархията. И останалите, които по една или друга причина не заявихте своята позиция, но живеете, работите и учите в Родината и понасяте несгодите и несправедливостите на наето българско битие.

Обръщам се към всички вас с вярата, че няма да пропилеем този шанс да променим България. Знаем от опит защо сме се събрали. Знаем от миналото, че всеки опит за приватизиране на протеста ограбва надеждите на мнозинството.

Ще ни трябва единение, воля и мъдрост, за да опазим гражданския мир от провокациите. България има нужда от реална промяна, която да води към върховенство на правото и оздравяване на държавността – това, което сегашната управляваща сглобка, не може да направи.

Властта е бламирана, оставката е неотложна, предсрочните избори са единственият път напред.

Вярвам, че ще успеем.
Да живее България!