РАЗКАЗИ ЗА УБИЙСТВА (1993) (документален филм, реж. Иглика Трифонова)

режисьор: Иглика Трифонова
сценарист: Меглена Кунева
оператор: Рали Ралчев
монтаж: Мария Кацева
звук: Емил Николов
музикално оформление: Мариана Вълканова, Петър Георгиев

документален филм, България, 1993 г., 42 мин.
продекция на "БЪРЪ филм"
Награда “Златна роза” за документален филм XXII Фестивал на българския Филм във Варна /1994/

Баща убил сина си, пиян младеж - приятеля си, друг застрелял полицай. Тримата осъдени на смърт изповядват душите и греховете си пред камерата.
Дълбоко психологическо навлизане в душата на героите. Въпреки ограниченията на средата - затвора - авторите са успели да намерят подходящи места за снимки, които допълнително обогатяват представата ни за осъдените. Документираните им занимания се превръщат в средство за ненатрапчив коментар от страна на създателите.
/Из енциклопедията "А-Я. Българско кино" на проф. Александър Янакиев/

Трима убийци в очакване на собствената си смърт.
Автентични истории за престъпления от убийци, които са причинили смъртта на други, които също са имали смъртна присъда. Наблюдение върху психологията на хора между смъртта и смъртта, между чуждата и собствената си вина. “Разкази за убийства” е началото на времева трилогия от режисьорката Иглика Трифонова. Невключеното в “Разкази за убийства” влиза в историята на игралния й филм “Разследване“/2007/ с документацията, която пази 10 години. Темата продължава в новия й филм “Прокурорът, защитникът, бащата и неговият син“/2015/, който ще открие “София Филм Фест” през март 2016.
“Всичко започна от “Разкази за убийства“, споделя режисьорката. “Разкази за убийства беше в началото на кариерата ми и разговорите с тримата осъдени на смърт си остават едни от най-съществените мигове в моя живот. Те очакваха собствената си смърт, докато в България се водеше дебат “за” или “против” смъртното наказание”. И това беше моят първи урок по житейска драматургия. Първо, се оказа невярна моята презумпция, че осъдените не желаят да говорят за това, което са извършили. Точно обратното – техните престъпления се бяха превърнали в най-важното нещо, което имат. Едно жестоко имане. Всеки от тях обаче – без значение какъв е и какво е извършил, се опитваше да разбере защо това се е случило. И имало ли е шанс да бъде избегнато. Откакто свят съществува, престъплението е част от живеенето ни, от тъмната ни страна, а всички имаме такава”. Иглика Трифонова в интервю на Елена Владова
/от сайта на БНТ - http://bnt.bg/filmi-i-serialii/dokume...

филм за филма - http://bnt.bg/predavanyia/lachenite-o...

интервюта с Иглика Трифонова:
http://www.temanews.com/index.php?p=t...
http://liternet.bg/publish/evladova/i...
http://www.trud.bg/Article.asp?Articl...
http://www.kultura.bg/bg/article/view...

информация за Рали Ралчев -
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A0%...