Елеазар Хараш: Християнската, турската, индийската, тракийската и африканската мъдрост

3 август 2010 г.
Елеазар Хараш - лекции:
ХРИСТИЯНСКАТА МЪДРОСТ - ТУРСКАТА МЪДРОСТ - ИНДИЙСКАТА МЪДРОСТ - ТРАКИЙСКАТА МЪДРОСТ - ХРИСТИЯНСКАТА МЪДРОСТ - АФРИКАНСКАТА МЪДРОСТ

Смирението ни дава това, което нямаме.

Щастливият и спокоен живот ни отслабва, а слабият човек става жертва.

Смирението е началото на всички блага.

Бедствията са повод за благодарност към Бога. — Това са изказвания на монаси — персийски, сирийски и други, християнски монаси.

Ако постоянно благодариш на Бога, ще умориш дявола от глад.

Скърбите са голямо благо за човека. Те са извор на силата. И няма по-нещастен от такъв човек, който не е бил закален от тях.

За дявола нищо не е така страшно, както мисъл, винаги и постоянно заета с Бога.

Бог ни е дал сила да побеждаваме не като се сражаваме, а само чрез едното търпение.

Знак за Божие наказание е, когато човек живее в охолство и удоволствие.

Божията помощ и тежкото прави леко.

Ако сме внимателни над себе си, ще имаме власт и над демоните.

Няма нито една добродетел, която да може да устои без основата на смирението.

Никой не може да спаси онзи, против когото действа Бог.

Често благоденствието произвежда много повече зло, отколкото бедствието. — Сещам се за една монахиня, за която скоро стана въпрос и в София, Метхилд — прекрасна, дълбока, това е немската Ал Рабия, за която след време ще говорим. Тя казва: „Колкото по-мизерен става животът ми, толкова по-широка става душата ми”. Значи колкото по-голяма мизерия, толкова повече любов, толкова повече красота, толкова повече широта. Това е правилният подход и това е истинският човек. Докато обикновения човек и бедност, и богатство го объркват. Въобще за нея ще говорим, тъй като тя спада към мистиката на християнството.

#елеазархараш #eleazarharashlekcii