Четири уникални тракийски надписа и връзката им със Скития, 15 януяри 2025

Башова могила се намира на северозапад от с. Дуванлии. В началото на миналия век на върха на могилата е имало голям дървен кръст. Макар да се касае за погребален монумент от езическо време, на това място са чествани църковни празници. Явно в паметта на местното население е останал спомен за това място, на което със сигурност е погребан важен тракийски владетел. В самата могила, има и по-късно вторично християнско погребение.
В могилата са намерени различни керамични съдове – някои рисувани, а някои с излъскана черна повърхност. Погребението е с кремация, а пък пепелта е съхранена в голям сребърен съд. Намерени са керамична и бронзова хидрия, златен нагръдник, а и други сребърни съдове, освен този с останките на покойника.
Като погребален дар е поставен железен меч, който изследователите на могилата оприличават на ятаган. По-късно учени като Георги Михаилов изказват виждането, че ятаганът произлиза от древния тракийски меч. Намерени са и бронзови върхове на стрели, те също са интересни, защото са с триъгълно сечение, а такива са ползвани и от Аспаруховите българи.
Върху съда с останките на тракийския владетел има надпис ДАДАЛЕМЕ. Освен това има майсторски представени изображения на бойци-колесничари. На три други съда се среща същият този надпис ДАДАЛЕМЕ.
Навремето учените стигат до заключение, че това е името Дадалемес в склонен вид. Понастоящем това виждане се поддържа от проф. Мирена Славова, която смята, че Дадалеме е звателен падеж на лично име Дадалемес, който не е засвидетелствано на друго място. Проф. Славова дава примери с други епиграфски паметници, на които са представени лични имена в Звателен падеж: Ролистене, Аполодоре и др.
На пръв поглед всичко изглежда логично и въпреки, че считам проф. Славова за учен със забележителен талант, не мога да приема нейното виждане. Причината е следната: на надписа от Дуванлии срещаме само ДАДАЛЕМЕ, няма друга дума, а такава би трябвало да присъства. Съдовете са добре запазени и не може да се касае за повреден надпис. На другите епиграфски паметници, на които срещаме лични имена в Звателен падеж, винаги има и други думи, което е напълно логично. Ако дадено име е склонено в Звателен падеж, то след името трябва да има дума като приеми, освети и т.н., или пък както и при пръстена от Езерово, след името да следва обръщението на съпругата на починалия.
Според мен ДАДАЛЕМЕ не е лично име, а кратък надпис състоящ се от три отделни думи. Те са много интересни и важни. Разделението на акад. Георгиев е следното ДА ДАЛЕ МЕ.
Според нашият учен ДА означава „земя“ или пък е името на богинята „Земя (-майка)“. Това е същата дума, която съставя първия член на предгръцкото име на богинята Де-метра, Да-метра. Тълкуване се предлага с албанската дума dhe – земя.

Втората дума Георгиев тълкува с хетската dala – оставям на спокойствие, уелската dala – държа и албанската dale – чакай, спри, стой.
Третата дума пък бива съпоставена с личното местоимение МЕ, което и на албански е me. Преводът на израза е: Земльо, пази ме!

Добри Жеков, Съкровищата на България
https://theoldestgold.com/2021/08/05/...