Босилеградското село Долна Любата – минало и настояще

Портал „Гласпресс” и Българската телеграфна агенция продължават да публикуват поредицата от 25 видео репортажа за миналото и настоящето на повечето босилеградски села.Сдружение „ГЛАС” – Босилеград реализира проекта „Традициите и обичаите на родния край” благодарение на Програмата за подкрепа на организации на българските общности на Министерството на външните работи на България.

Следващият репортаж е за село Долна Любата.

Долна Любата се намира на 14 км от Босилеград и е второто по големина село в общината. Разположено е в долината на Любатска река и притоците ѝ Козйи дол и Широки дол, обградено от планините Валози (1829 м) и Гложка планина (1756 м). Граничи с Гложйе на изток, Църнощица и Дукат на юг, Горна Любата и Мусул на запад, Горна Лисина и частично Плоча на северозапад. Най-ниската точка е при месноста Обе реки (901 м), а най-високата – връх Валози (1829 м). Селото е от полупланински тип и включва множество махали, сред които Бръзаци, Гьурковци, Качаревци, Царковица, Доиновци, Дончинци, Кульинци, Долинци, Топузовци, Шуманье, Петковци и други.

Според предание, в района някога съществували четири селища – Стръмно катунище, Селички рид, Црешня и Пиперковица. След тежка зима, която довела до глад и загуба на население, оцелелите решили да се заселят в Пиперковица, преименувана по-късно на Любата.

Първите писмени сведения за селото са от 1570 и 1576 г., когато се споменава в османски регистри с 49 християнски семейства. През 1866 г. е записано като господарско село с 66 домакинства, а през 1910 г. населението му достига 989 души в 147 домакинства. През 1953 г. броят на жителите е 1148 души в 233 домакинства. През 1957 г. селото става част от община Босилеград. От този момент започва намаляване на жителите на селото, а според преброяването от 2022 година са останали 213 души. Основен поминък на жителите са земеделието и животновъдството, особено овцевъдството. Въпреки демографските промени селото запазва икономическия си потенциал.

Църквата "Възнесение Господне" е построена през 1880 г. върху основите на по-стара църква, разрушена при османски нападения. Възстановена е през 2005 г. с дарения от местни жители и преселници. В махала Гаштевица е изградена църква върху стари основи, а в селото има множество оброчища, където се организират традиционни събирания.

Първото училище в селото датира от 1860 г., като първоначално занятията са били в черквата, а по-късно в частни домове. През 1882 г. е построена училищна сграда, заменена с нова през 1929/30 г. През 1960 г. е открито основно училище "Христо Ботев", което поради липса на ученици е закрито. През 1970 г. е създадено ученическо общежитие, което улеснявало достъпа до образование на децата от околните села.

Към настоящия момент Долна Любата има училище, подведомствено на Основно училище „Георги Димитров“ в Босилеград, което към момента обхваща петима ученици, както и функциониращо ученическо общежитие.

На 15 май 1917 г. Долна Любата е опожарена и разорена от сръбско паравоенно формирование, водено от Коста Милованович Печанац. През последните години група босилеградчани традиционно на 15 май отдават почит на невинно убитите жители, полагайки цветя пред гроба на учителя Стойо Попов – една от жертвите на паравоенната организация на Коста Печанац.

Културно-информационният център (КИЦ) „Босилеград” и сдружение „ГЛАС”, подкрепени от други българи, изработиха паметна плоча с имената на жертвите, като идеята бе да се постави плочата на публично място, за да се отдаде почит към жертвите. И до днес поради неразбиране от страна на властимащите в Босилеград паметната плоча не е намерила своето публично място.

Бъдещето на Долна Любата зависи от развитието на земеделието, животновъдството и туризма. Разширяването на екологичния и културния туризъм може да даде тласък на местната икономика. За целта е необходимо подобряване на инфраструктурата, социалните услуги и привличане на инвестиции. Съхранението на традициите и развитието на културни събития могат да повишат туристическия интерес към селото и да допринесат за неговото възраждане.



Репортер - Александър Димитров
Оператори - Денис Миланов, Драган Гелев
Монтаж - Денис Миланов, Драган Гелев